София, 17 юни 2026 г., Двудневната международна конференция „Мечтайте дръзко“ на тема „Постижения и предизвикателства пред професионалното образование и обучение в България“ събра в София над 90 представители на институции, образователни и обучителни организации, професионални гимназии, центрове за професионално обучение, университети, синдикални и работодателски организации, научната общност, гражданския сектор и експерти в областта на професионалното образование и обучение, работодатели, учители и ученици, избрали професионалното образование.
Събитието се проведе на 16 и 17 юни 2026 г. в Парк хотел „Витоша“ и бе организирано от Граждански институт в партньорство с Министерството на образованието и науката и Института по образованието, с подкрепата на Агенцията по заетостта.
Форумът създаде пространство за професионален диалог по ключови въпроси, свързани с развитието на професионалното образование в страната – стратегически политики, качество и стандарти, дуално обучение, дигитализация, данни и иновации, зелени умения, приобщаване и достъп, връзка с пазара на труда, квалификация на педагогическите кадри, кариерно ориентиране, младежка работа и изследвания в областта.
В откриването на конференцията участваха представители на Министерството на образованието и науката, Института по образованието, Министерството на туризма, Министерството на културата, Синдиката на българските учители, Народното събрание, работодателски организации, както и експерти и партньори от България и чужбина.
Над 160 хиляди млади хора в професионалното образование
„Често когато говорим за младежки политики, говорим за младежко участие. Над 160 хиляди млади хора се обучават в професионалното образование. Това е голяма група млади хора и голяма платформа за младежко участие. Заетостта и участието на пазара на труда е важна форма на младежко участие“, сподели д-р Христо Христозов, изпълнителен директор на Граждански институт, като припомни началото на инициативата „Мечтайте дръзко!“ като изследователски проект, насочен към младежки политики и реализация.
Ваня Тивидошева, Министерство на образованието и науката
Откриване на конференцията „Мечтайте дръзко!“, 16.06.26
„Нашата задача като министерство е да намерим общата пресечна точка, необходима за развитието на младите хора и на възрастните обучаеми, така че да можем да създадем най-добрите условия за тях да развиват своите таланти, своите умения, да подобряват професионалните си способности за добра реализация на пазара на труда, за личностен успех и достойно съществуване“, каза Ваня Тивидошева, директор на дирекция „Професионално образование и обучение“ в Министерството на образованието и науката.
Проф. д-р Галин Цоков, Институт по образованието
Откриване на конференцията „Мечтайте дръзко!“, 16.06.26
„Професионалното образование е ключово за развитието на човешкия капитал в България и за активиране на младежта. Институтът по образование ще продължи да обръща внимание на изследвания и анализи в сферата на професионалното образование и обучение, за да стъпват политики и стратегии върху реални данни и резултати“, каза проф. д-р Галин Цоков, директор на Института по образованието.
„Развитието на дуалното обучение и възможността за осигуряване на практики по време на обучителния процес са важен фактор за качествено професионално образование. Именно чрез сътрудничеството между образователните институции и бизнеса, конкретно туристическия бранш, ние можем да постигнем резултати“, подчерта проф. д-р Мариела Модева, заместник-министър на туризма.
„Партньорството ни с Граждански институт е от 2013 г. Тогава стартирахме кампанията „Достъп на младите хора до култура“. Професионалното образование в сферата на изкуствата трябва да бъде разглеждано не изолирано, а като част от цялостната екосистема на културата в България. Работодателите от творческите индустрии имат отговорност да бъдат активен партньор на училищата“, каза проф. Момчил Георгиев, генерален секретар на Българската асоциация на работодателите в областта на културата.
д-р Янка Такева, Съюз на българските учители
Откриване на конференцията „Мечтайте дръзко!“, 16.06.26
„България има дълга и достойна история в професионалното образование и трябва да се гордее със специалностите и професиите, които се преподават в професионалните гимназии“, подчерта д.ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. Тя постави акцент и върху необходимостта от по-висока обществена оценка за труда, професионалните умения и реализацията на младите хора.
Акад. Николай Денков, народен представител в 52-ро НС
министър председател на РБългария 2023 – 2024 г.
министър на образованието и науката 2017, 2022-2023
Акад. Николай Денков (народен представител) постави въпроса за модернизацията на структурата на професионалното образование, като подчерта нуждата прогимназиалният етап да завършва след 8 клас, а гимназиалното образование да започва от 9 клас с два етапа (9-10 и 11-12 клас). „Така учениците ще могат да получават диплома за средно образование и базова професия, която позволява бързо навлизане на пазара на труда, но и възможност за допълнителна квалификация или преквалификация“, каза акад. Денков
„11% от младежите на възраст между 15 и 24 години в Европа попадат в категория NEETs – те са нито на пазара на труда, нито в образованието, нито в обучението. Именно професионалното образование и обучение може да осигури възможности за всички, включително уязвими групи, да бъдат добре приети и интегрирани в обществото“, каза сър Хауърд Уилямсън, професор по младежки политики в Уелски университет и специален гост на конференцията.
Награда „Мечтайте дръзко!“ 2026
Венцислав Генков, зам. директор на издателство „Аз-буки“
с наградата „Мечтайте дръзко!“, 16.06.26
На 16 юни 2026 г. в рамките на конференцията бе връчена наградата „Мечтайте дръзко!“. Национално издателство „Аз-буки“ бе отличено за приноса към развитието на изследванията в областта на професионалното образование чрез списание „Професионално образование“. Отличието е признание за последователната работа на издателството в подкрепа на научния и експертния дебат, популяризирането на добри практики и създаването на среда за обмен на знания между изследователи, преподаватели, институции и практици.
Наградата връчи д-р Христо Христозов, изпълнителен директор на Граждански институт, на г-н Венцислав Генков, заместник директор на издателство „Аз-буки“.
Носител на наградата за 2018 г. за цялостен принос в областта на младежките изследвания е проф. д-р Петър-Емил Митев. През 2019 г. наградата бе връчена на проф. Любомира Попова от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Политики, стратегически рамки и професионално образование 5.0
Първият тематичен панел бе посветен на политиките и стратегическите рамки за развитие на професионалното образование и обучение. В него бяха обсъдени националните приоритети в професионалното образование, Стратегията за STEM образование, развитие на зелени умения и дигитални умения в професионалното образование в България и Румъния, връзката между професионалното образование за храните и продоволствената сигурност и суверенитет, както и концепцията за „Професионално образование 5.0“ – преход от професионална квалификация към професионална перспектива.
Участници в панела бяха Ваня Тивидошева от Министерството на образованието и науката, проф. Найден Шиваров от Националния STEM център, проф. Мария-Кармен Пантея от Университета Бабеш Боя в Клуж, Румъния, инж. Живка Георгиева от сдружение на производителите „Традиционни сурово-сушени месни продукти“ и член на Секторния съвет по уменията в „Хранителни технологии“ към МОН) и проф. д-р Галин Цоков – директор на Института по образованието.
Качество, стандарти и работещи умения
Във втория панел участниците дискутираха качеството и стандартите в професионалното образование и обучение като основа за доверие, съпоставимост и реална приложимост на придобитите умения. Представени бяха гледните точки на Министерството на образованието и науката, Националната агенция за професионално образование и обучение и изследователски екипи, работодатели, работещи по развитието на умения за трудова заетост в България.
Дуално обучение и партньорства
От ляво: инж. Пламен Банчев – Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“
Полина Златарска – МОН, Елена Стоянова – Латекоер България ЕООД
Мария Тодорова – БСК, Боряна Петкова – SilverStar
Панелът за дуалното обучение постави акцент върху партньорствата между училищата и работодателите, ролята на координаторите в регионите, мотивацията на бизнеса и необходимостта от по-гъвкави модели според секторите и възрастта на учениците. Представена бе втората фаза на проекта „Домино“, както и гледната точка на работодатели от Българската стопанска камара, „Латекоер България“ ЕООД и SilverStar.
В дискусията Полина Златарска (ръководител на проект Домино 2, Министерство на образованието и науката) обобщи предизвикателствата пред дуалната форма на обучение в транспортния сектор, включително необходимостта от повече време в реална работна среда, базова грамотност, меки умения и по-устойчиво взаимодействие между училища, предприятия и институции.
Дигитализация, иновации и грамотност за работа с данни
В панела „Дигитализация, иновации и данни“ бяха представени иновативни практики в професионалното обучение в областта на земеделието, туризма и дигиталните компетентности, STEM центърът „Дигитален шеф“ в Професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ – Варна, както и платформа за предоставяне и оценка на професионални обучения за възрастни.
Специален акцент бе поставен върху развитието на грамотността на учениците и обучаемите за работа с данни в професионалното образование и обучение. Участниците подчертаха, че данните са ключов ресурс за планиране на приема, проследяване на реализацията, оценка на качеството и адаптиране на учебното съдържание към динамиката на пазара на труда.
Зелени умения и устойчиво развитие
Панелът за зелените умения и устойчивото развитие очерта необходимостта професионалното образование да подготвя младите хора за двойния преход – зелен и дигитален. Представители на Асоциацията на индустриалния капитал, Cleantech Bulgaria, Лесотехническия университет и Граждански институт поставиха акцент върху зелените умения като условие за успешна адаптация на работната сила, устойчиво развитие и модерна професионална подготовка.
Приобщаване и достъп в професионалното образование
Във втория ден на конференцията специална панелна дискусия бе посветена на приобщаването и достъпа в професионалното образование и обучение. В нея участваха представители на дирекция „Приобщаващо образование“ в Министерството на образованието и науката и на регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование от Пловдив, Смолян, Ямбол и Монтана.
Участниците подчертаха, че новите държавни образователни стандарти съдържат изисквания за приобщаване и достъпност, но е необходимо по-системно внимание към реалното участие на учениците със специални образователни потребности в обучителния процес, към възможностите за придобиване на професионална квалификация и към избора на подходящи професии според способностите и интересите на учениците.
Подчертана беше назрялата необходимост от актуализиране на методологията за оценка на пригодността и насочване на учениците със СОП към професионално образование. В български контекст ДОС за професиите обичайно поставят изискване здравословното състояние на кандидата да се удостоверява с медицински документ, доказващ, че професията не е противопоказна. Наредбата за приобщаващото образование изисква индивидуална оценка. Европейските модели въвеждат изискването ученикът да може да изпълнява професионалните задачи с адаптации. Българският модел често остава при обосновката за липса на противопоказания. Добрите практики в държави като Австрия, Германия, Франция, Финландия, Холандия, Швеция и Италия показват, че оценка на пригодността за професия следва да бъдe многофакторна оценка, която да отчита: медицински ограничения, функционални възможности, професионални интереси, резултати от учене, рискове в реална среда, възможни адаптации и план за преход към заетост.
„Така оценката няма да бъде „годен/негоден“, а: „при какви условия, с каква подкрепа и в коя професионална роля ученикът може безопасно и успешно да се обучава и реализира“, обобщи Диана Банчева от Граждански институт.
Като положителни примери за приобщаваща среда и реализация бяха посочени училищата по изкуствата, в които приемът се основава на доказване на умения и таланти, а творческата среда насърчава толерантност, сътрудничество и подкрепа между учениците.
Пазар на труда, умения и творчески професии
В панела „Пазар на труда и умения“ бяха обсъдени националната система за данни в училищното образование, съответствието между професионалното образование и профила на икономиката, актуалните бизнес нужди и интегрирането на нови знания и умения в образователното съдържание. Участници бяха експерти от Световната банка, изследователи от Института за пазарна икономика и Центъра за повишаване на квалификацията към Университета по хранителни технологии – Пловдив, Национално движение „Хранкооп“.
Д-р Ралица Базайтова от Министерство на културата представи ролята на училищата по изкуствата за развитието на професионални кадри за културната екосистема и пазара на труда.
Пазар на труда, умения и творчески професии
От ляво: д-р Христо Христозов – Граждански институт,
Йордан Йосифов – Световна банка, д-р Ралица Базайтова – Министерство на културата,
Зорница Славова – Институт за пазарна икономика
В панела „Пазар на труда и умения“ бяха обсъдени националната система за данни в училищното образование, съответствието между професионалното образование и профила на икономиката, актуалните бизнес нужди и интегрирането на нови знания и умения в образователното съдържание. Участници бяха експерти от Световната банка, изследователи от Института за пазарна икономика и Центъра за повишаване на квалификацията към Университета по хранителни технологии – Пловдив, Национално движение „Хранкооп“.
Д-р Ралица Базайтова от Министерство на културата представи ролята на училищата по изкуствата за развитието на професионални кадри за културната екосистема и пазара на труда.
Ролята на учителя като технологичен ментор
От ляво: Полина Фетфова – МОН,
Кристина Атанасова – „Международна награда на херцога на Единбург – България“
Предизвикателствата пред квалификацията на педагогическите кадри в професионалното образование и обучение бяха разгледани в самостоятелен панел. Представени бяха данни за учителите по професионална подготовка, ограничения брой специализирани квалификационни програми, необходимостта от обучения в реална работна среда и нуждата от изпреварваща квалификация спрямо новите технологии и учебни програми.
„10 544 са учителите, които преподават професионални предмети. Групата е малка и специфична, което затруднява организирането на обучения и квалификации. В регистъра на одобрените програми за квалификация има 6460 програми, но само 18 от тях са насочени към професионалната подготовка в професионалното образование “, представи Полина Фетфова от Министерството на образованието и науката.
В панела бяха обсъдени още Международната награда на херцога на Единбург като инструмент за развитие на педагогически компетентности и менторски капацитет, квалификацията в областта на кулинарията и обучението на преподаватели по професионална подготовка за работа с данни.
Кариерно ориентиране и младежка работа
В панела за кариерното ориентиране и младежката работа участниците поставиха във фокуса професионалното ориентиране, обучението на възрастни, подходите за развитие на умения, инициативата „Базар на професиите“, ролята на младежките центрове и възможностите на изкуствения интелект в обучението по технологии и предприемачество за по-добро кариерно ориентиране.
Специално внимание бе отделено на приноса на неформалното образование и Международната награда на херцога на Единбург за кариерното развитие, овластяването и личностното развитие на младите хора.
Изследвания в областта на професионалното образование
Финалният тематичен панел бе посветен на изследванията в областта на професионалното образование и обучение. Представени бяха данни за реализацията на завършилите средно образование в България в периода 2018-2023 г. от изследване на Институт Отворено общество по поръчка на Министерството на образованието и науката, както и проучване на изследователи от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ на ролята на кулинарните предавания за избора на професия и свързаните с него методологически предизвикателства.
Конференцията открои необходимостта от по-тясно сътрудничество между институциите, училищата, бизнеса, академичната общност и гражданския сектор, така че професионалното образование да отговаря по-адекватно на променящите се икономически, технологични и социални реалности. В дискусиите беше поставен акцент върху работещите партньорства, актуализирането на учебното съдържание, развитието на ключови и професионални компетентности, ролята на данните, изследванията и иновациите при вземането на решения в образованието.
„Професионалното образование е една от най-важните инвестиции в бъдещето – в младите хора, в икономиката и в способността на обществото да се адаптира към промените. С конференцията „Мечтайте дръзко“ поставяме началото на по-широк разговор за това как професионалното образование може да бъде по-модерно, по-приобщаващо, по-свързано с реалните потребности и основа на данни да гледа по-уверено насочено към бъдещето. Планираме тя да се превърне в ежегодно събитие“, заявиха организаторите.
Планира се издаването на онлайн сборник с резюмета на изказванията, презентациите и проведените дискусии.
Подробната програма, както и всички презентации са достъпни на: www.youth.bg/events/2026-dare-to-dream/.
